Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Упражнения в рима
Автор: hadjitanev Категория: Поезия
Прочетен: 21452 Постинги: 22 Коментари: 5
Постинги в блога от Април, 2013 г.
15.04.2013 17:29 - Моят свят
Моят свят около себе си се движи,

тъй, както впрочем всички светове –

самотни в малките си грижи,

самотни в сладките си мигове.

 

Проблясват в моя свят светкавици за кратко,

понякога и мълниите заявяват, че ги има,

лъчите го затоплят, ала много рядко,

така че сякаш винаги е зима.

 

Случва се във моя свят да се загуби

и някой пътник странен, заблуден,

но все от орбита излиза за секунди,

защото климатът, видяхме, е студен.

 

И никой не съзнава, че ядрото

купи, бушува, винаги горещо,

тъй, както е и другаде и както

науката за този феномен подсеща.

 

Не, не отричам този свят подминат,

защото той за хората по-вещи,

различен е от световете с топъл климат,

но със ядра замръзнали, зловещи.

Категория: Поезия
Прочетен: 328 Коментари: 0 Гласове: 0

Нищо от това не знаеш ти –

аз нямам захар да си подсладя кафето,

а искам да е лепнещо, горчиво даже,

да лепнат устните за чашата, и с тях сърцето.

 

Аз нямам сол за топлата си супа –

така да е горчива, да ме заболи главата,

да се напука даже стъклената купа,

горчива да е на езика ми и с него на душата.

 

Аз нямам лук, да режа без да спирам –

от сълзите ми да се зачервят очите

и да не виждам вече, да не виждам,

звездите тъй измамни и лъчите.

 

Аз нямам и съм тъй обикновен,

и само спомен тихо ми шепти,

че някога, в един далечен ден,

туй всичко нужно беше само ти.
Категория: Поезия
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове: 0
15.04.2013 17:22 - Ти

Когато ходя, ти вървиш до мен,

със теб отмервам всяка своя стъпка,

и някаква тъга държи ме в плен,

а твойто призрачно присъствие е тръпка.

 

И синия ти поглед аз го виждам

във всяко петънце нa небосклона,

а блясъкът на твоите очи

е всеки лъч в дървесната корона.

 

От теб избягах, а навсъкъде си ти,

и май че няма да успея да избягам,

щом времето, наместо да лети,

във спомена отминал все ме стяга. 

 

Ах, моля те, върви си, напусни ме!

Аз просто вече искам да съм сам,

за да си шепна нощем твойто име

и в шепота недоловим едно да знам:

 

Заради тебе дишам, вдишвам тебе,

ти си всяко дихание мое,

насищаш въздуха, на въздух се превръщаш,

и аз не зная вече въздуха какво е.

Категория: Поезия
Прочетен: 365 Коментари: 0 Гласове: 0
15.04.2013 17:02 - Целувка

Момче светлооко с усмивка чаровна,

момиче със нежно ангелско тяло,

в целувка забравили това време отровно,

всичко наоколо за вас се е спряло.

 

Трептения леки, неусетни дихания,

по гърбовете бавно полазват бразди,

очите затварят се в нажежено мълчание,

и виждат не черно, а златни звезди.

 

И всяко докосване ново усещане буди,

и всяка ласка жадува за тялото голо,

сърцата туптят както никога луди,

неволните пръсти се спускат надолу.

 

Устните топли, а ръката в косите,

настръхнала кожа в прегръдка гореща,

непозната емоция се прокрадва и вплита

в сетивата, които нищо друго не сещат.

 

Вратовете оголени и ламтящата диря

от целувките бегли по тях разпалена;

шепот едва доловим помежду ви се спира

и лицата огрява във сияние алено.

 

Любов, ето ви тука, прегърнати, двама,

и космосът цял е във вашите устни – 

а в него сте вие, и там други няма,

пред вас се простират просторите пусти.

 

И ви гледам със завист от пейката бяла –

природата, слънцето, небето е вик:

аз искам, аз искам, с душата си цяла,

 частица да взема от вашия миг.

Категория: Поезия
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.04.2013 17:23
Търсене

За този блог
Автор: hadjitanev
Категория: Поезия
Прочетен: 21452
Постинги: 22
Коментари: 5
Гласове: 19
Архив