Ще дойдеш пак в панелния квартал, 
където пак ще бъде мрак, 
по улиците пак ще вее жал 
и същи хора ще бъдат пак. 

И кестените пак ще зеленеят, 
и паркът ще е мръсен пак, 
и пак пияните ще пеят 
на спирката за пернишкия влак.

И църквата ще видиш пак такава, 
каквато си я спомняш досега, 
и пак отзад в зелената морава 
ще има насип мръсотия и стъкла. 

От интерната с тъжните деца, 
сред мириса на гниещо животно, 
ще гледат пак познатите лица, 
и пак ще се почувстваш там самотно. 

И всичко ще е там, както преди, 
и блокът ми, и моята врата, 
звънецът, който ще предупреди, 
че ти на прага си и чакаш във нощта.

Но вътре ще отекне празен звън, 
самотен като слънчев лъч през зима, 
и дълго ще ме чакаш ти отвън, 
но мене вече няма да ме има.

Христо Хаджитанев

Пишеш хубаво.

Благодаря за доброто мнение