Постинг
11.07.2010 18:52 -
Порой
Автор: hadjitanev
Категория: Изкуство
Прочетен: 538 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2010 00:30
Прочетен: 538 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 12.07.2010 00:30
Мрачен ден. Вали, вали, не спира;
празни улици, пустинни колонади,
и лишени от живот площади,
и водата само пустошта намира.
Към навесите тичат закъснелите;
във входовете приказки кипят,
във домовете за пореден път
се крият влюбените под постелите.
Самотните таксита по обяд
със двама-трима мокри чужденци;
и водната игра плете венци
над покриви в замръкналия град.
Прозорците, обливани безспир,
от качествата си развеселени,
показват вън пейзажи разкривени
на хората, засмени в холски мир.
Колите, ококорени в тъмата,
на празни светофари кротко чакат,
и зъбите им в ритъм тракат,
догде се готвят за далечината.
Разбрал, че в тоя ден нескромен
градът е като в дар за него само,
странник с фотоапарат на рамо,
разхожда се с чадъра си огромен.
Христо Хаджитанев
празни улици, пустинни колонади,
и лишени от живот площади,
и водата само пустошта намира.
Към навесите тичат закъснелите;
във входовете приказки кипят,
във домовете за пореден път
се крият влюбените под постелите.
Самотните таксита по обяд
със двама-трима мокри чужденци;
и водната игра плете венци
над покриви в замръкналия град.
Прозорците, обливани безспир,
от качествата си развеселени,
показват вън пейзажи разкривени
на хората, засмени в холски мир.
Колите, ококорени в тъмата,
на празни светофари кротко чакат,
и зъбите им в ритъм тракат,
догде се готвят за далечината.
Разбрал, че в тоя ден нескромен
градът е като в дар за него само,
странник с фотоапарат на рамо,
разхожда се с чадъра си огромен.
Христо Хаджитанев
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 19