една влюбена двойка целува се тихо на плажа,

отронват се нежно в смъртта си кафявите листи.

И някакъв там самотник безпътен

въздиша по своите стари любови,

пияница весел със поглед размътен

пее своята песен сред белите сови.

И всичко е спокойно, и странно и хубаво –

няма ги звуците на ужасния ден,

и този пейзаж на нощта и на плажа

описвам го просто, за да остане във мен.

Хаджитанев