Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2013 17:23
Момче светлооко с усмивка чаровна,
момиче със нежно ангелско тяло,
в целувка забравили това време отровно,
всичко наоколо за вас се е спряло.
Трептения леки, неусетни дихания,
по гърбовете бавно полазват бразди,
очите затварят се в нажежено мълчание,
и виждат не черно, а златни звезди.
И всяко докосване ново усещане буди,
и всяка ласка жадува за тялото голо,
сърцата туптят както никога луди,
неволните пръсти се спускат надолу.
Устните топли, а ръката в косите,
настръхнала кожа в прегръдка гореща,
непозната емоция се прокрадва и вплита
в сетивата, които нищо друго не сещат.
Вратовете оголени и ламтящата диря
от целувките бегли по тях разпалена;
шепот едва доловим помежду ви се спира
и лицата огрява във сияние алено.
Любов, ето ви тука, прегърнати, двама,
и космосът цял е във вашите устни –
а в него сте вие, и там други няма,
пред вас се простират просторите пусти.
И ви гледам със завист от пейката бяла –
природата, слънцето, небето е вик:
аз искам, аз искам, с душата си цяла,
частица да взема от вашия миг.