Наистина красив е залезът, когато
кълбото огън се загася във водите,
и ги залива с водопад от разтопено злато,
и в мрежа от игриви сенки ги оплита.

Но чудеса такива стават всеки ден,
а дните всъщност знаеш как минават;
защо тогава пак стоя пленен
пред всеки залез, който се повтаря?

Защо се възхищавам на лъчите,
отблясъците, тъмните петна,
и полетите птичи? Не отчитам,
че утре пак и все ще е така.

Тъй просто е: лъчите са косите,
отблясъците – твоя сладък глас,
петната тъмни – дните недопити,
а в птичи полети те търся аз.

Христо Хаджитанев

...спор няма!