Това е, друже, точката е тука,
мигът дойде за предвидимия финал
и гостенката чука, първоначално чука,
ала при мен ще влезе, дори да съм заспал.

Последните минути отекват във тревога,
за равносметки трескави като че ли стигат,
и ето че сега обръщам се към Бога,
а от дълбоко спомени в сърцето се надигат.  

И образ майчин идва, сред грижите забравен,
и бащинска ръка докосва мой’то рамо,
и в сълзи най-накрая гласът ми е сподавен,
от всички сетива ушите чувстват само.

Годините зад мене побират се в минута,
след младостта те идват по-скоро на периоди,
накрая вече чувам душата си нечута,
но ясно е – тоз разговор не ще се дълго води.  

След малко тишината над всичко се разстила,
вратичката изскърцва, отваря се пролука.
Последен дъх в устата, последна жива сила.
Това е, стари друже, точката е тука.

Христо Хаджитанев