Когато ходя, ти вървиш до мен,

със теб отмервам всяка своя стъпка,

и някаква тъга държи ме в плен,

а твойто призрачно присъствие е тръпка.

И синия ти поглед аз го виждам

във всяко петънце нa небосклона,

а блясъкът на твоите очи

е всеки лъч в дървесната корона.

От теб избягах, а навсъкъде си ти,

и май че няма да успея да избягам,

щом времето, наместо да лети,

във спомена отминал все ме стяга. 

Ах, моля те, върви си, напусни ме!

Аз просто вече искам да съм сам,

за да си шепна нощем твойто име

и в шепота недоловим едно да знам:

Заради тебе дишам, вдишвам тебе,

ти си всяко дихание мое,

насищаш въздуха, на въздух се превръщаш,

и аз не зная вече въздуха какво е.